Как Висшият адвокатски съвет издигна кандидат за новата Антикорупционна комисия… Адвокат Александър Кашъмов пред ФАКТИ

Изборът на членове на новата Комисия за противодействие на корупцията предизвика сериозни въпроси не само в политическите среди, но и в българската адвокатура. Процедурата, по която Висшият адвокатски съвет е излъчил своя кандидат, е преминала без необходимата прозрачност и без реално обсъждане на авторитетни юристи с доказан професионален и международен опит. Какво се случва… Пред ФАКТИ говори адвокат Александър Кашъмов.

– Адвокат Кашъмов, интересен казус възникна около Висшия адвокатски съвет и хората, които бяха номинирани от него за членове на новата Комисия за противодействие на корупцията. За какво точно става въпрос?
– Това, което се случи, е следствие от законодателните промени, приети след закриването на комисията в предишния мандат на Народното събрание, доминиран от ГЕРБ и ДПС. Сега отново ще бъде създадена такава комисия, като един от членовете ѝ трябва да бъде избран по предложение на Висшия адвокатски съвет. Самата процедура обаче премина напълно непрозрачно. На практика подборът се сведе до двама млади колеги. Всички подкрепяме младите хора, но когато става дума за толкова отговорна позиция, се изискват сериозен професионален опит, знания и широк кръгозор.
В българската адвокатура има близо 14 хиляди адвокати, сред които личности с европейска известност. Имаме бивши съдии в Европейския съд по правата на човека, които днес са адвокати – като Йонко Грозев и Здравка Калайджиева. Имаме и други юристи с огромен международен авторитет, като например адв. Михаил Екимджиев, който има изключителен принос по дела в Страсбург, и още много други достойни имена. Не видяхме нито едно от тях да бъде обсъждано. Вместо това изборът падна върху кандидат, който изрично е признал, че няма нужния опит, което буди недоумение.

– Някой обясни ли как се е стигнало до тези кандидатури, или те просто бяха спуснати?
– Стартира процедурата по избор на членове на комисията, но как точно са възникнали самите номинации – никой не знае. В адвокатурата няма никаква публичност по този въпрос. Аз лично нямам представа как са се появили тези кандидати.
Не разбирам защо Висшият адвокатски съвет е решил да действа като една затворена група, напомняща за управлението на „тридесетте тирани“ в Древна Гърция. Задачата на Висшия адвокатски съвет не е да управлява еднолично, а да се допитва до адвокатите, да ги изслушва и да организира открита процедура. Можем да дадем пример с избора на член на Комисията за противодействие на корупцията от Общото събрание на съдиите от Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд , където подобна процедура се проведе публично и прозрачно. И тук трябваше да има широко търсене на номинации чрез адвокатските колегии в страната, с реално участие на адвокатската общност. Нищо подобно не се случи.

– Защо, как си го обяснявате?
– За съжаление, това не е изолиран случай. Ако беше, нямаше да има толкова голямо значение. Това е пореден пример за една продължаваща политика на мнозинството във Висшия адвокатски съвет, което по един странен начин, чрез връзки и задкулисни договорки, управлява адвокатурата. И в предишния мандат бяха освобождавани служители без обществено обсъждане, разменяха се позиции и се вземаха кадрови решения без прозрачност. Това вече се превръща в трайна тенденция.

– Преди време имаше сериозни спорове и въпроси и около разходването на средствата в адвокатурата. Към днешна дата как стоят нещата?
– Парите трябва да се управляват много по-прозрачно. Често предложения за отпускане на средства се появяват буквално ден преди заседанията. Като резервен член в предишния мандат съм виждал как се отпускат средства за едни инициативи – концерти на ансамбли, а в същото време се отказва подкрепа за студентски състезания по защита правата на човека, например. Това не е проблем само на настоящото мнозинство – той съществува от години. Но именно затова трябва да се върви към много по-голяма прозрачност. В момента Висшият адвокатски съвет не провежда публични дебати за начина, по който се харчат средствата. Решенията се вземат без достатъчно мотиви, а дискусиите по тях остават скрити.

– Затова ли бе организиран преди дни своеобразен хепънинг пред Висшия адвокатски съвет, с картонени фигури без глави?
– Това беше форма на гражданска и артистична провокация, чрез която се поставиха важни въпроси. Арт идеята на авторите, както разбирам, е да илюстрират, че членовете на днешния ВАдвС са по-заинтересовани да изпълняват като сламени кукли командите на една фигура зад кадър, която със спорни методи ги е поставила, отколкото да бъдат в услуга на общия интерес на адвокатурата. Натрупани са много проблеми и те трябва да започнат да се обсъждат открито. Нека не забравяме и опита отпреди няколко години, когато същото мнозинство се опита да закупи сграда за милиони левове и да обвърже адвокатурата с дългосрочна ипотека. Това също беше изключително сериозен казус.

– Ставаше въпрос за дългосрочна ипотека…
– Да, това беше много голям казус. В крайна сметка всичко тихомълком приключи, защото не успяха да съберат необходимото мнозинство. Напрежението тогава достигна много високи градуси, но този случай показа част от сериозните проблеми в управлението на адвокатурата. Друг подобен казус е делото за оспорване законността на избора на това мнозинство във Висшия адвокатски съвет. Макар жалбата да беше отхвърлена, за първи път тя беше подкрепена от толкова много колеги като Ивайло Дерменджиев (бивш председател на адвокатския съвет), адвокат Ина Лучева, уважавани колеги от Варна, Пловдив и други градове. Върховният касационен съд в мотивите си ясно посочи, че практиките, наблюдавани по време на изборите, са абсолютно недопустими. Съдът обаче прие, че действащото законодателство не му дава достатъчно правомощия, за да се намеси по начин, който да повлияе върху резултата от избора. Споменавам всичко това, защото според мен, ако не настъпи радикална промяна, ако не бъдат извадени на преден план всички проблеми в адвокатурата, ако не се анализират дисциплинарните производства, ако не се види какво се случва с нарушенията, дали определени колеги остават ненаказани или не, както и много други въпроси, това мнозинство трябва да си тръгне. Сред адвокатите вече се натрупва едно много сериозно чувство на непоносимост.